ЗÈЛВАМ СЕ, -аш се, несв.; зèлна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Диал. 1. Откроявам се, изпъквам със зеленикавия си цвят, обикн. изведнъж или за кратко време. Едва когато излязоха вън от града и едно широко поле се зелна пред очите ѝ, тя разбра, че никога вече няма да се върнат назад. Ст. Даскалов, БП, 130. А най-доле, в далечни снишени падини, се зелнали сочни кукурузи. Ив. Кирилов, Съч. II, 27. Около палатките се зелнаха лехи. Ст. Даскалов, ЕС, 253.
2. Раззеленявам се. Излял е свети Гьорги, яхнал своя бял кон, да си обиде нивето и ливадето, да види зимните класиле ли са, летните вретениле ли са, ливадето зелнале ли са се. Т. Влайков, Пр I, 268. Покрай пътеката и нататък са се зелнале зимнини като едно море. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 50. Гледай как в безкрайни площи / се е зелнала ръжта. Н. Фурнаджиев, СП, 36.